Важна функция на Висшия съдебен съвет е управлението на бюджета на съдебната власт. В Конституцията е записано, че съдебната власт има самостоятелен бюджет, което е гаранция на нейната независимост. Факт е обаче, че при обсъждане на бюджета на съдебната власт, изпълнителната и законодателната власт оказват съществено влияние и предложеният бюджет на съдебната власт често търпи корекции.

Висшият съдебен съвет е първостепенен разпоредител с бюджетни средства, а съдилищата са второстепенен. Прокуратурата има самостоятелен бюджет, включен в бюджета на съдебната власт, такива имат и ВКС, ВАС, НИП и ИВСС. Следва да се отбележи, че определянето на бюджета до този момент е на база исторически данни и се допълва с предвидени увеличения, инфлация, планирани разходи и т.н. Бюджетното планиране на органите на съдебна власт за три годишен период обикновено става в последния момент, като сроковете, които Висшият съдебен съвет поставя на второстепенните разпоредители е в рамките на два-три дни, което води до извода, че няма как да се направи адекватно планиране, свързано с проучване на бъдещите разходи. Въпреки това всяка година бюджетът на съдебна власт се увеличава, като съществена част от разходите му са за заплащане на възнагражденията на магистратите и съдебните служители.

За предходните години бюджетът на съдебната власт се е променял в частта разходи както следва: през 2019г. е бил в размер около 704 мил.лв; през 2020г. е бил в размер около 771 мил.лв.; през 2021г. е бил в размер около 880 мил.лв., а за 2022г. съдебният бюджет в частта за разходите е около 938 мил.лв. Т.е. установява се, че съдебният бюджет расте всяка година, но битовите условия не се подобряват, а възнагражденията растат с регулярното 10%-но увеличение на година.

По отношение на бюджета считам, че следва да се прецизира планирането му и то да се извършва задълбочено и внимателно от всички органи на съдебна власт. От изключително значение е да бъдат заложени предварителни планове за бъдещото развитие на съдебната власт, в които да се включат идеите за подобряване на битовите условия, за изграждане и подобряване на необходимата хардуерна среда за нормално правораздаване, за предвиждане на необходимия човешки ресурс и не на последно място за привеждането на възнагражденията в справедлив размер, съобразен с естеството на работа и осигуряващ независимостта на магистратите и съдебните служители.

Висшият съдебен съвет управлява съдебната собственост, която включва повече от 250 сгради. Това е изключително сериозен ресурс и следва да се прецизира начина за тяхно управление и поддръжка, тъй като неправилното управление води и до лоши битови условия. Административните ръководители на органите на съдебна власт следва да бъдат включени активно в управлението на сградния фонд, като считам, че следва да се организират редовни срещи на окръжно ниво, където да се анализира и планира необходимостта от поддържане и обслужване на сградния фонд, както и от планиране на бъдещи мероприятия, свързани със строителство. Всеизвестен е фактът, че бюджетното планиране на строително-ремонтните дейности не е задълбочен, като често до средата на текущата година не се осъществяват никакви дейности, предвид на другите текущи разходи, които се извършват. Така във втората половина на годината се предприемат дейности по ремонти, които са свързани с неусвоени средства по бюджетите от първото полугодие и резултатите невинаги са добри. Наред с това е необходимо организирането на процедури по ЗОП, което забавя и не дава възможност за своевременното осъществяване на тези ремонтни дейности, а в края на бюджетната година съществена част от неусвоените средства преминават в резерв, което отново води до неосъществяване на необходимите ремонтни дейности. Тази политика следва да се промени, като при редовни срещи по окръжни съдилища следва да се прави планиране на бъдещите разходи и организиране на съответните процедури, в които активно участие следва да вземат и административните ръководители. За обобщаване на тези планове следва да се правят срещи и по апелативни зони, където да се подреждат приоритетите и да се реализират поетапно всички необходими строително-ремонтни дейности.

По отношение на хардуерната обезпеченост, следва да се прави текущ анализ отново по райони. Членовете на Висшия съдебен съвет и служителите в отделите на съвета следва регулярно да посещават всички органи на съдебна власт, за да се проучват и анализират нуждите за хардуерна обезпеченост, с цел разумни разходи и доброто им планиране.

По отношение на възнагражденията – политиката на Висшия съдебен съвет до този момент е ежегодно увеличение на възнагражденията на всички работещи в органите на съдебна власт с процент – най-често 10%. Така бе извършено и поредното увеличение с решение на Пленума на ВСС от 31.03.2022г., където отново с 10 % бяха увеличени възнагражденията на магистратите, считано от 01.01.2022г.,  а на съдебните служители бяха изпратени проектите на решения до съответните колегии. Този подход с процентно увеличение на възнагражденията на магистратите продължава да задълбочава възникналото напрежение между тях, свързано с увеличение на разликата във възнагражденията между отделните нива. Следва да се отбележи, че членовете на настоящия състав на Висшия съдебен съвет в своята предизборна кампания застъпваха убедително тезата, че разликата във възнагражденията между нивата – т.нар. „ножица при възнагражденията“ следва да се намали или затвори. Но с поведението си сочат точно обратното, защото ножицата се разтваря. Така преди увеличението от 31.03.2022г. младши съдия е получавал основно възнаграждение 2 720лв., а след увеличението ще поучава 2 992лв. Съответно районен съдия е получавал 2 949лв., а след увеличението ще получава 3 244 лв. Окръжен/административен съдия е получавал 3 738лв., а след увеличението – 4 112лв. Апелативен съдия е получавал 4 522лв., а след увеличението – 4 974лв. Съответно върховен съдия е получавал 5 465лв., а след увеличението – 6 012лв. Така разликата между районно и окръжно ниво преди увеличението е била 789лв., а след това става 868лв., съответно между окръжно и апелативно от 784 лв. се е увеличила на 862лв., а между апелативно и върховно от 943 лв. се е увеличила на 1038лв.

Изложеното до тук води до извода, че разликата в заплащането на магистратите между отделните нива продължава да се увеличава, което допълнително създава разделение между съдиите. Не следва да се пренебрегне и фактът, че за магистратите в съдилищата в гр.София /районен, градски, апелативен, специализирани, административен-градски/ има допълнително възнаграждение, предвид на по-високия ранг, който получават с оглед разпоредбите на чл.233 ал.2 и ал.4 ЗСВ. За преодоляване на този проблем следва да се създаде нов алгоритъм на определяне на възнагражденията, който да създаде възможност за по-справедлив размер на възнагражденията и така би се преодоляло напрежението в съдийската общност.

Размерът на възнагражденията на съдиите е определен в ЗСВ, като най-високия размер възнаграждение е на председател на ВКС, ВАС, главен прокурор и директор на НСС, а най-ниският – на младши съдия, младши прокурор и младши следовател – в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт. Следва да се отбележи, че за 2019г., 2020г. 2021г. и за 2022г. размерът на възнаграждението на младшите магистрати, съгласно Таблица 1 на ВСС, не отговаря на разпоредбата на чл.218 ал.2 от ЗСВ и винаги е било под този размер. Към настоящия момент двойният размер на средномесечната заплата на заетите лица в бюджетната сфера за четвъртото тримесечие на 2021г. /с оглед писмо и решение на ВСС/, е 3430лв. Същевременно възнаграждението на младшите магистрати по Таблица 1 след увеличението от 31.03.2022г. е в размер на 2 992лв. Съответно и размерът на възнагражденията на съдия в районен съд и прокурор в районна прокуратура е в размер на 3 244лв. Оказва се, че посочените възнаграждения са под предвидения в ЗСВ  минимален размер. Или около половината от магистратите в органите на съдебна власт получават основни възнаграждения под предвидения в закона минимален размер.

За да се създадат справедливи правила на заплащане на магистратите следва да се създаде нов начин на определяне на възнагражденията им. Ако се приеме, че възнаграждението на най-ниската заемана длъжност /младши съдия, младши прокурор и младши следовател/ е в размер на удвоената средномесечна заплата на заетите лица в бюджетната сфера съгласно данните на Националния статистически институт, то за следващите нива е справедливо да се определи единен подход, който би намалил разликата във възнагражденията. Моето предложение е всяко едно от нивата в органите на съдебна власт да получава с по 10% увеличение, което се изчислява на база най-ниското възнаграждение. Така например на районно ниво ще получат най-ниската заплата + 10%, на окръжно ниво ще получат най-ниската заплата + 20%, на апелативно най-ниската заплата + 30% и на върховно най-ниската заплата + 40%. Или разликата между отделните нива ще е обвързана с размера на възнаграждението на младшите магистрати, което расте на всяко тримесечие. Наред с това ранговете не следва да бъдат определени в размера, както е досега, а именно определена сума, а следва да съответстват на размера на възнаграждението, което взима магистрат на съответно ниво. Напр. съдия в районен съд с ранг „съдия в апелативен съд“, следва да получава възнаграждението на съдия в апелативен съд. С този подход възнагражденията на магистратите ще се изравнят с оглед ранговете и нивата, в които работят. Наред с това ще се понижи съществено напрежението сред магистратите в по-долните нива, породено от липсата на конкурси и ограничените възможности за кариерно израстване. Ще се преодолее проблема с командироването, като желаещите за командироване и кариерно израстване ще имат като основна цел да правораздават в по-горен орган на съдебна власт единствено с оглед професионалното си развитие, а не и заради по-високото заплащане. Ще се намали съществено и напрежението, породено от различното натоварване между отделните нива, като за Висшия съдебен съвет ще възникне възможност от оптимизация на щатната численост на магистратите на отделните нива, свързана с обема от дела и справедливата натовареност.

Оптимизирайки възнагражденията на магистратите, за Висшия съдебен съвет ще се отвори бърза възможност за преодоляване на напрежението с конкурсите, а определянето на норми за натовареност на магистратите ще даде възможност за определяне на норми за натовареност и на съдебните служители. Това ще доведе и до оптимизация на човешкия ресурс. Управлението на съдебната администрация е съществен елемент от функцията на Висшия съдебен съвет и е тясно свързана с управлението на бюджета. С решения на Съдийската колегия е определен минималния брой на служители, които следва да са в щатната численост на малките съдилища с двама магистрати. Няма обаче единни критерии за останалите съдилища и съотношението магистрати/съдебни служители е различно в различните органи на съдебна власт. Следва да се направи анализ, с помощта на всички административни ръководители на съдилищата, като се приемат норми за натовареност на съдебните служители. С това ще се прецени какви служители и какъв брой от тях са необходими на всеки орган на съдебна власт, с което не само ще се оптимизира тяхната численост, но ще се създадат и равни условия на труд. Следва да се анализират и възнагражденията им, които могат да бъдат актуализирани, след оптимизацията им. Не следва да се пренебрегне и фактът, че ръководната администрация в лицето на съдебните администратори получават възнаграждения на магистрат от съответното ниво, което е несправедливо. Така съдебен администратор на окръжен съд получава 90% от възнаграждението на съдия в този съд или след увеличението от 31.03.2022г. – в размер на 3 700 лв. основно възнаграждение. Или този администратор получава повече от съдия или прокурор в районен съд /включително и от съдиите в СРС и прокурорите в СРП/. Съответно съдебен администратор в Апелативен съд получава 90% от възнаграждението на съдия в този съд или след увеличението от 31.03.2022г. – в размер на 4 476 лв. – повече от съдия в Окръжен съд или прокурор в Окръжна прокуратура /включително и съдии от СГС, АССГ, прокурори в СГП/. Тази разлика във възнагражденията на тези служители ясно показва, че досегашният механизъм на определяне на възнагражденията на магистратите и съдебните служители не е коректен и не предполага възможността на справедливо и коректно заплащане.

Разликите във възнаграждението на съдебните администратори на по-горните нива, съобразено с това на административните секретари, които ги заместват при отсъствие, води до скрит резерв в съдебната администрация, а след оптимизацията както на броя на служителите, така и на възнагражденията им, е налице възможност да се актуализират и възнагражденията на съдебните служители.