Понятието „натовареност“ стана част от речника на магистратите преди около 10-12 години и вече е една от основните теми, които всеки съдия, прокурор и следовател обсъжда. Несъмнено обемът от правораздавателна дейност на всеки магистрат в отделните райони на страната е различна, но преди тази дума да навлезе активно в речника на магистратите, последните работеха значително по-спокойно, в дух на взаимно уважение и колегиалност. Така постепенно съдиите, прокурорите и следователите започнаха взаимно да измерват и сравняват обема си от работа, което създаде предпоставки за противопоставяне помежду им и напрежение, което повлия негативно на общия колективен дух. С тези действия магистратите започнаха леко да се отдалечават от общата правораздавателна дейност и да се превръщат в счетоводители – всеки един от тях започна да следи какви действия извърша, брой дела, брой актове и т.н. Наложиха се идеи за измерване на натовареността, като по различни европейски проекти и дейности, Висшият съдебен съвет създаде правила и системи, с които да следи и измерва натовареността на отделните магистрати.

В съдийската общност натовареността взе постепенно превес и доведе до противопоставяне между съдилища в различни райони на страната, като започна противопоставяне и между съдилищата по нива. По европейски проект бе създадена система за измерване на натовареността на съдиите /СИНС/, която функционира няколко години, но така и не бе въведена като критерии за измерване на натовареността и резултатите от тези измервания не бяха използвани. В тази система основният критерий бе времето за разглеждане на делата, който критерий явно се оказа недостатъчен за правилното определяне на натовареността на магистратите. Във времето се въведоха правила за измерване на натовареността на съдиите /ПОНС/, които често се изменяха, създадоха се коефициенти за натовареност на различните видове дела, които също създадоха напрежение сред съдиите. Въпреки всички тези усилия, в края на 2021г. СИНС бе спряна, а правилата за измерване на натовареността на съдиите /ПОНС/ бяха въведени в Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/ и с решение на Съдийската колегия от 01.01.2022г. натовареността на съдиите следва да се изчислява само въз основа на данните за натовареност, въведени в ЕИСС. Всичко изложено до тук затвърждава извода, че с тези действия Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет продължава с усилията си да измерва натовареността, без да анализира и предотврати негативните последици от това, а именно продължаващото противопоставяне между съдиите и отделянето им от нормалната правораздавателна дейност. Бяха създадени и правила за допълнително възнаграждение на съдиите, с оглед степента на натовареност на органите на съдебна власт, по реда на чл.233 ал.6 от ЗСВ, които обаче доведоха до допълнително напрежение и противопоставяне, защото за съществена част от съдиите труда им не бе оценен. Наред с това възнагражденията по тези правила бяха изплатени година след приключване на отчетния период, за който бе анализирана натовареността – забавяне, което отново показва, че този подход по отношение на неравномерната натовареност не е удачен.   

От изключително значение за нормалната колегиална среда е преодоляване на противопоставянето между съдиите. Считам, че с провеждане на срещи по райони и обсъждане на по-лесен и ефективен начин за измерване на натовареността, могат да се опростят критериите, въз основа на които се осъществява това. В определянето им ще участва цялата съдийска  общност, а отчитането им следва да се извършва автоматизирано, като се елиминира субективният елемент. За целта могат се използват данни от ЕИСС, които да се анализират от статистическия отдел във Висшия съдебен съвет. По този начин съдиите постепенно ще престанат да отчитат всяка своя дейност, която те фактически извършват и ще се съсредоточат в присъщата им правораздавателна дейност. От своя страна Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет ще определи общи критерии, въз основа на които ще може да организира работата на отделните органи на съдебна власт, както и да определя тяхната численост. По този начин ще се определи оптималната натовареност на съдиите от отделните нива и постепенно проблемите с натовареността ще се преодолеят. Налице са и други фактори за преодоляване на натовареността, които ще бъдат посочени по-долу.

Статистическите данни на постъпващите, разглежданите и свършените дела, както и дейността на всеки един съдия се отчита след края на всяка година. Така статистиката се извършва винаги за изминал период, като анализите и изводите са впоследствие, а мерките, които евентуално се обсъждат не са навременни и адекватни. Към настоящия момент в съдилищата /с изключение на административните, ВКС и ВАС/ е въведена в експлоатация Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Данните от тази система могат да бъдат използвани и с разработването на стратегии по планиране може да се създаде механизъм на изследване на статистическите данни в реално време. Така във всеки един момент за Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет ще бъде ясно какви са постъпленията в отделните органи на съдебна власт, с което може да се предвижда какъв човешки ресурс е необходим за осъществяване на правораздавателната дейност. По този начин Съдийската колегия може да взима навременни и адекватни мерки, които да доведат също до балансиране на натовареността между съдилищата.

Промяната на съдебната карта също е обсъждана тема сред магистратите, като Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет бе бенефициент по европейски проект за нейната оптимизация. В този проект бяха изготвени общо четири модела на оптимизация, като Съдийската колегия прие четвърти модел, свързан със съществена реформа на съдилищата. За осъществяването му обаче бе необходима сериозна подкрепа на законодателната власт, но диалог в тази насока не бе постигнат. Така решението за приложение на този модел остана висящо, а до този момент Висшият съдебен съвет и Съдийската колегия не са предприели никакви действия.  Всъщност идеите за закриване на съдилища са крайни и трудно намират подкрепа в съдийската гилдия, както и в обществото по места. Същевременно Прокурорската колегия проведе реформа, като закри районни прокуратури по места и ги превърна в териториални отделения. Тази практика е необходимо да се изследва като се оценят положителните и отрицателните последици, с оглед правилна преценка на бъдещите действия по реформа на съдебната карта. Считам, че Съдийската колегия следва да направи по-сериозен анализ и допитване до съдиите по райони в страната, с който анализ да се преценят и направят промени в отделни райони. Много е важно да се анализират бъдещите положителни и отрицателни последици от промяна на съдебната карта, съобразени с нуждите на българското общество, демографската криза и достъпа до правосъдие.