Една от важните функции на Съдийската и Прокурорската колегии на Висшия съдебен съвет е да назначават, повишават, преместват и освобождават от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. За осъществяването й се провеждат процедури по атестиране и конкурси, които сериозно се наблюдават от магистратите, тъй като се извършва оценка на тяхната работа, на професионалните и нравствените им качества и това влияе на кариерното им израстване. С въвеждането на конкурсите в магистратите се създаде очакване  за по-демократично и справедливо кариерно израстване. Различните начини за провеждането на конкурсите обаче бързо промени това настроение и отново създаде напрежение, както и чувство за недобра организация, липса на единни критерии при поставяне на оценки и съмнение за обективност при провеждането на конкурсите. Същевременно атестирането се усложни, процедурите доведоха до забавяне, което веднага рефлектира и върху конкурсите. Последните няколко години конкурсите изцяло започнаха да буксуват, стигна се до ситуации магистратите да забравят за къде са кандидатствали, тъй като между подаването на документите и разглеждането на процедурата минават по две, три години. Наред с това атестирането продължаваше да се бави, въпреки че над 95% от магистратите са с оценка „много добра“, което отново води до извода, че и тази процедура не е детайлна и обективна. В последните години голяма част от конкурсите за повишаване и преместване, организирани от Съдийската колегия, се отменят от ВАС заради процесуални нарушения, което отново доведе до основателно съмнение у съдиите за тяхната обективност. Същевременно конкурсите за първоначално назначаване и за младши магистрати се провеждат успешно и бързо, което не кореспондира с невъзможността за законосъобразно провеждане на конкурси за повишаване и преместване.

Като алтернатива на конкурсите обаче се появи активното командироване на магистрати. Към настоящия момент около 10 % от съдиите са командировани в други органи на съдебна власт – най-често в по-горен орган. Така се оказа, че с командироването се заобикаля проблемът с конкурсите, но възниква съмнение относно начина на извършването му, както и поставянето в зависимост на съдиите от волята на по-горния председател, който може във всеки един момент да прекрати командироването на съответния магистрат. А последното създава несигурност в работата на съдията и буди основателно съмнение относно неговата независимост.

Всички тези проблеми биха се решили с организиране на конкурси по райони – в апелативен или окръжен район, което ще ускори значително възможността за кариерно израстване на магистратите. Провеждането на тези конкурси следва да е съобразено с идеите за балансиране на натовареността, посочени по-горе, както и с идеите за промяна на съдебната карта. Своевременното провеждане на тези конкурси би намалило и основанията за командироване на магистратите, с което ще се балансира и натовареността на органите на съдебна власт, от които се командироват магистратите – преимуществено се командирова от районните съдилища.

  Важен елемент на кадровата дейност на Висшия съдебен съвет и по-специално на Съдийската колегия е изборът на административни ръководители на съдилищата. Административният ръководител осъществява общо организационно и административно ръководство на съда, за който е избран и е от съществено значение да бъдат избирани мотивирани съдии, които са съумели да представят и изложат идеите си за управление и са показали своите организационни качества и умения. Провежданите процедури по избиране на административни ръководители, организирани от Съдийската колегия, не винаги бяха достатъчно ясни и разбираеми за съдиите. Изказванията на членовете на Съдийската колегия и техните решения не винаги бяха достатъчно мотивирани, а често и не съдържаха данни за  качествата на кандидатите, което създаваше съмнение за предварителна договорка сред членовете на колегията или за необходимост от предварително одобрение на кандидата. Именно това съмнение у съдиите по естествен път доведе и до намаляване на кандидатите за административни ръководители, провеждането на множество процедури за едни и същи свободни места за административни ръководители и т.н. Следва да отбележа, че административният ръководител е основният двигател на органа на съдебна власт. Екипът от ръководител и заместник/ци е именно този фактор, който може да издигне сериозно органа на съдебна власт и да се създаде добра организация в администрирането на правораздавателната дейност. Това е и факторът, който може да доведе до влошаване на колегиалната среда, до липса на адекватни мерки по организация на работа и не на последно място до сриване на имиджа на органа на съдебна власт. И както членовете на Висшия съдебен съвет са отговорни и длъжни да отстояват независимостта на най-висшия кадрови орган в съдебната власт, така и административните ръководители имат същата роля, наред с редовите магистрати, да отстояват своята независимост, както и независимостта на органа на съдебна власт, в който правораздават.

Ето защо е от изключително значение бъдещият състав на Висшия съдебен съвет да подобри кадровата му политика по избор на административни ръководители. Именно Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет следва да демонстрира и излъчва ясни сигнали, че подборът на административни ръководители не е плод на предварителна уговорка, а е осъществен след обсъждане и запознаване с качествата на кандидатите и техните идеи за управление. По този начин сред съдийската общност ще се създаде убеждението, че изборът е обективен и това ще стимулира повече кандидати да се явяват в процедурите по избор за административни ръководители, което в условията на конкуренция ще доведе до възможност за избор на мотивирани и квалифицирани председатели.