ЕЛЕКТРОННО ПРАВОСЪДИЕ През 2020г. в съответствие с една от целите по европейски проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“ по Оперативна програма „Добро управление“ с бенефициент Висшия съдебен съвет, в апелативните, окръжните, военните и районните съдилища в страната бе въведена Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Тази година бе особена, в страната бе въведено извънредно положение и въвеждането на ЕИСС, без предварителна стратегия и обучение, доведе до огромно напрежение сред съдиите и съдебните служители. Това е изключително ярък пример за това как не бива да се подхожда при въвеждане на нова информационна система и колко важни са предварителното обучение и правилната стратегия при такава дейност. В крайна сметка никой в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не прогнозира и не предприе действия за организация на предварително обучение на съдиите и служителите, като ЕИСС бе въведена във всеки един съд изненадващо и доведе до хаос. Този пример е важно доказателство, че членовете на Висшия съдебен съвет следва да имат организационни умения, да имат практика по управление на органи на съдебна власт и да могат предварително да анализират и предвиждат проблемите, които биха възникнали при подобна рязка промяна в начина на работа на органите на съдебна власт. Това е и важен пример, че интересите на съдебната власт не следва да бъдат пренебрегвани пред интересите по осъществяването на европейски проекти и усвояването на средства.
В крайна сметка ЕИСС бе въведена и доведе до сериозни брожения сред съдиите и служителите. Същевременно административните ръководители имаха тежката задача да организират процеса по администриране на съдилищата и за краткия период от месеците юли, август и септември 2020г. да подготвят тези органи на съдебна власт за предстоящото „електронно правосъдие“, което следваше да се въведе с изменения на ЗСВ от 01.01.2021г. И както често се случва, в последните дни на 2020г., измененията на ЗСВ, ГПК и НПК, касаещи създаване на електронни актове и подписването им с квалифициран електронен подпис бе отложено до 01.07.2021г. След тази дата съдилищата започнаха създаването на електронни дела и подписваха съдебните си актове с квалифициран електронен подпис, но това доведе и до различна практика, свързана с хартиените дела. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие указания за работа на съдилищата, но в последствие не анализира проблемите и не предприе действия по преодоляването им.
Към настоящия момент електронното правосъдие не е добре развито и в страната съществува различна практика, свързана с подписване на съдебните актове. Ролята на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в реализиране на електронното правосъдие е важна и липсата на навременна реакция води до извода, че членовете не желаят преодоляване на проблема, свързан с електронните дела, който отново създава напрежение. Същевременно е организирана работна група за изменение и подобряване на функционалностите на ЕИСС, но като проблем стои финансирането на доработването на системата, за което отново се кандидатства по европейски проекти. Висшият съдебен съвет не успя да приведе в достатъчно добър за работа вид и Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, който служи за връзка и достъп на страните до електронните дела. Дали заради европейски проекти, дали заради липса на квалификация на част от екипа по проектите или поради други причини, в ЕПЕП не са изградени необходимите функционалности и с това пречките пред електронното правосъдие се увеличават.
За всички нас е ясно, че бъдещето е в електронното правосъдие, което ще улесни достъпа до правосъдие на страните, ще даде възможност за дистанционна работа на съдиите и служителите, ще подобри администрирането на делата и ще предостави необходимите статистически данни за навременен и адекватен анализ на натовареността. Същевременно ЕИСС следва да придобие вид, който да даде възможност на съдебния състав и страните да имат бърз и лесен достъп до електронните дела, с което ще се улесни правораздавателният процес. Факт е, че за първи път всички общи съдилища /без ВКС/ имат една и съща информационна система. Това трябва да се запази, като се прецени дали тази информационна система може да се свърже с информационната система на административните съдилища /ЕДИС/, което е необходимо, тъй като те са касационна инстанция на дела, подсъдни на районните съдилища. Необходимо е също така да се прецизира и вида на съдебните актове, за да може ясно да се гарантира на страните, че подписаният в ЕИСС съдебен акт съдържа всички реквизити, включително и данните за квалифицирания електронен подпис. Постигнатото до тук не следва да се пренебрегва, а напротив – да се надгради, като е от съществено значение организиране на обучения за работа с ЕИСС, което всъщност следваше да се направи през 2020г., а не в последствие. Развитието на електронното правосъдие е посочено и в плановете за развитие на страната ни, като Висшият съдебен съвет следва да обсъди проблемите на електронното правосъдие със съдиите и да се предприемат адекватни и разумни мерки, с които да се подобри правораздавателната дейност.
През 2020г. в съответствие с една от целите по европейски проект „Създаване на модел за оптимизация на съдебната карта на българските съдилища и прокуратури и разработване на Единна информационна система на съдилищата“ по Оперативна програма „Добро управление“ с бенефициент Висшия съдебен съвет, в апелативните, окръжните, военните и районните съдилища в страната бе въведена Единната информационна система на съдилищата /ЕИСС/. Тази година бе особена, в страната бе въведено извънредно положение и въвеждането на ЕИСС, без предварителна стратегия и обучение, доведе до огромно напрежение сред съдиите и съдебните служители. Това е изключително ярък пример за това как не бива да се подхожда при въвеждане на нова информационна система и колко важни са предварителното обучение и правилната стратегия при такава дейност. В крайна сметка никой в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет не прогнозира и не предприе действия за организация на предварително обучение на съдиите и служителите, като ЕИСС бе въведена във всеки един съд изненадващо и доведе до хаос. Този пример е важно доказателство, че членовете на Висшия съдебен съвет следва да имат организационни умения, да имат практика по управление на органи на съдебна власт и да могат предварително да анализират и предвиждат проблемите, които биха възникнали при подобна рязка промяна в начина на работа на органите на съдебна власт. Това е и важен пример, че интересите на съдебната власт не следва да бъдат пренебрегвани пред интересите по осъществяването на европейски проекти и усвояването на средства.
В крайна сметка ЕИСС бе въведена и доведе до сериозни брожения сред съдиите и служителите. Същевременно административните ръководители имаха тежката задача да организират процеса по администриране на съдилищата и за краткия период от месеците юли, август и септември 2020г. да подготвят тези органи на съдебна власт за предстоящото „електронно правосъдие“, което следваше да се въведе с изменения на ЗСВ от 01.01.2021г. И както често се случва, в последните дни на 2020г., измененията на ЗСВ, ГПК и НПК, касаещи създаване на електронни актове и подписването им с квалифициран електронен подпис бе отложено до 01.07.2021г. След тази дата съдилищата започнаха създаването на електронни дела и подписваха съдебните си актове с квалифициран електронен подпис, но това доведе и до различна практика, свързана с хартиените дела. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет прие указания за работа на съдилищата, но в последствие не анализира проблемите и не предприе действия по преодоляването им.
Към настоящия момент електронното правосъдие не е добре развито и в страната съществува различна практика, свързана с подписване на съдебните актове. Ролята на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет в реализиране на електронното правосъдие е важна и липсата на навременна реакция води до извода, че членовете не желаят преодоляване на проблема, свързан с електронните дела, който отново създава напрежение. Същевременно е организирана работна група за изменение и подобряване на функционалностите на ЕИСС, но като проблем стои финансирането на доработването на системата, за което отново се кандидатства по европейски проекти. Висшият съдебен съвет не успя да приведе в достатъчно добър за работа вид и Единния портал за електронно правосъдие /ЕПЕП/, който служи за връзка и достъп на страните до електронните дела. Дали заради европейски проекти, дали заради липса на квалификация на част от екипа по проектите или поради други причини, в ЕПЕП не са изградени необходимите функционалности и с това пречките пред електронното правосъдие се увеличават.
За всички нас е ясно, че бъдещето е в електронното правосъдие, което ще улесни достъпа до правосъдие на страните, ще даде възможност за дистанционна работа на съдиите и служителите, ще подобри администрирането на делата и ще предостави необходимите статистически данни за навременен и адекватен анализ на натовареността. Същевременно ЕИСС следва да придобие вид, който да даде възможност на съдебния състав и страните да имат бърз и лесен достъп до електронните дела, с което ще се улесни правораздавателният процес. Факт е, че за първи път всички общи съдилища /без ВКС/ имат една и съща информационна система. Това трябва да се запази, като се прецени дали тази информационна система може да се свърже с информационната система на административните съдилища /ЕДИС/, което е необходимо, тъй като те са касационна инстанция на дела, подсъдни на районните съдилища. Необходимо е също така да се прецизира и вида на съдебните актове, за да може ясно да се гарантира на страните, че подписаният в ЕИСС съдебен акт съдържа всички реквизити, включително и данните за квалифицирания електронен подпис. Постигнатото до тук не следва да се пренебрегва, а напротив – да се надгради, като е от съществено значение организиране на обучения за работа с ЕИСС, което всъщност следваше да се направи през 2020г., а не в последствие. Развитието на електронното правосъдие е посочено и в плановете за развитие на страната ни, като Висшият съдебен съвет следва да обсъди проблемите на електронното правосъдие със съдиите и да се предприемат адекватни и разумни мерки, с които да се подобри правораздавателната дейност.
